Марс 5
| Марс 5 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| По програма на |  Съветска космическа програма |
| Основни изпълнители | НПО Лавочкин |
| Тип | орбитален апарат[1] |
| Основни цели | изследване на Марс. |
| Дата на изстрелване | 25 юли 1973 г. г. в 18:55:48 UTC[2] |
| Стартова установка | Протон К/Д от стартова площадка 81, Байконур |
| Международно означение | 1973-049A[3] |
Марс 5 е съветски космически апарат изпратен да изследва Марс. Орбиталният апарат е част от съветската космическа програма Марс. Той успява да влезе успешно в орбита около Марс през 1974 г., но мисията се проваля няколко дни по-късно.
Конструкция на космическия апарат
[редактиране | редактиране на кода]Марс 5 носи със себе си научно оборудване, с което да изучава Марс. Освен телевизионните камери, апаратът е оборудван още с радиотелескоп, инфрачервен радиометър, няколко фотометри, полариметри, магнитометър, електростатичен анализатор, гамалъчев спектрометър и радио сонда.[4]
Орбиталният апарат е конструиран от НПО Лавочкин и е вторият от типа „3МС“ изстреляни през 1973 г. (първият е Марс 4). Космически апарат от тип 3МС е изстрелян и през 1971 г. под обозначението Космос 419. Той обаче не успява да напусне Земята заради провал при изстрелването. В допълнение към орбиталните апарати Марс 4 и Марс 5, през 1973 г. са изстреляни и два космически апарати, които имат и монтирани спускаеми модули - Марс 6 и Марс 7.
Профил на мисията
[редактиране | редактиране на кода]Орбиталният апарат е изстрелян с ракета-носител Протон К/Д от стартова площадка 81, Байконур. Изстрелването е направено в 18:55:48 UTC на 25 юли 1973 г., като първите три ракетни степени поставят Марс 5 в ниска земна паркова орбита, след което ускорителен блок Д изпраща апарата в хелиоцентрична орбита към Марс.
Направени са маневри за корекции на курса на 3 август 1973 г. и 2 февруари 1974 г., преди Марс 5 да достигне червената планета на 12 февруари 1974 г. В 14:44:25 UTC ракетните двигатели на Марс 5 се възпламеняват за да се стартира вмъкване в орбита. Космическият апарат успешно влиза в аероцентрична орбита с периарей 1760 km и апоарей 32 586 km, при инклинация 35,3 градуса.[3][4]
Херметизираното отделение, в което е поместено научното оборудване започва да се разхерметизира малко след влизане в орбита около Марс. Ръководният екип смята, че това е в резултат от удар с микромететид. Марс 5 спира да функционира на 28 февруари, като връща 180 снимки, от които 43 с достатъчно добро качество.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Krebs, Gunter. Interplanetary Probes // Gunter's Space Page. Посетен на 20 декември 2013.
- ↑ McDowell, Jonathan. Launch Log // Jonathan's Space Page. Посетен на 20 декември 2013.
- ↑ а б Mars 5 // US National Space Science Data Centre. Посетен на 20 декември 2013.
- ↑ а б в Siddiqi, Asif A. 1973 // Deep Space Chronicle: A Chronology of Deep Space and Planetary Probes 1958-2000. NASA History Office, 2002. с. 101–106. Архив на оригинала от 2013-06-06 в Wayback Machine.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- catalog of Soviet Mars images
- Mars Series (USSR) Profile Архив на оригинала от 2008-09-25 в Wayback Machine. by NASA's Solar System Exploration
- Ted Stryk's page on the Mars 4-7 probes Архив на оригинала от 2007-10-05 в Wayback Machine.
| Уикипедия разполага с Портал:Космически полети |
| ||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||
